Всеки е подчинен на правото на някой друг дотогава, докато се намира под негова власт, а на своето собствено право- дотогава, доколкото има мощта да се противопоставя на всяко насилие, да отмъщава по свое желание за нанесена му вреда или, с една дума, доколкото може да живее по свое лично усмотрение.
  Но тъй като в естествено състояние всеки е подчинен на собственото си право дотогава, докато може да се защитава от потисничеството на някой друг, и тъй като отделния човек все пак напразно би се стремил да се защити от всички останали, то оттук следва, че докато човешкото естествено право се определя от моща на всекиго и принадлежи на всекиго поотделно, дотогава то няма да бъдев действителност никакво право и е по-скоро въображаемо, отколкото реално, понеже няма никаква сигурност за неговото запазване. И няма съмнение, че всеки може толкова по-малко и следователно толкова по-малко има право, колкото причини има, за да се страхува.
 при това хората едва ли биха могли да преживяват и да усъвършенствуват духа си без взаимна подкрепа.  Оттук може да заключим, че естественото право, присъщо на човешкия род, е мислимо само там, където хората имат общо право, в границите на което могат съвместно да владеят земята, която населяват, да се защитават, да отблъскват всяко насилие и да живеят всички по общия разум. Защото, колкото повече хората се съгласяват да се обединят по този начин, толкова повече право право ще имат те всички заедно.
  Несъмнено е, че там, където хората имат общо право и се ръководят като че от един дух, всеки притежава толкова по-малко права, колкото повече останалите, взети заедно, го превъзхождат по мощ, т.е. фактически той няма по природаникакво друго право освен това, което общото право му отстъпва. Той е задължен да изпълнява всичко, което би му се заповядало по общо съгласие, или пък по право ще бъде принуден да стори това.


  Това прово, което определя моща на мнозинството, се нарича обикновено  върховна власт. Тя е абсолютно съсредоточена в в ръцете на онзи, на когото с общо съгласие е възложена грижата за обществените работи, а именно: Да издава тълкува и отменя законите, да укрепва държавата, да решава въпроса за война и мир и т.н. Когато с тази грижа е натоварено събрание, което се състои от целия народ, тая върховна власт се нарича демокрация;обаче ако събранието се състои само от привилегировани, върховната власт се нарича  аристокрация ; ако най-после грижата за обществените работи и следователно върховната власт е възложена на едно лице, тя се нарича монархия.

                                      Baruch Spinoza

че ли през последните години ни оправляват аристокрацията.